От трите парфюма на Alaia Paris към този посягам най-рядко. И всеки път, когато се случи, си казвам, че трябва да го правя по-често.
Макар да е най-малко „мой“ от трите, черният Alaia не спира да ме впечатлява. Елегантен и софистициран е по един различен от модерните мейнстрийм аромати начин и съвсем заслужено го слагам в групата на скритите съкровища заедно с Blanche и Nude.
Ако се чудите кое пък му е толкова различното, отговарям – изграден е от противоречия. Хладен и топъл, дистанциран и комфортен, шик и лесен за носене, бих казала водолейски аромат. Четох някъде, че концепцията му е базирана на детски спомен на Азедин Алая – майка му полива със студена вода напечените от слънцето камъни в двора на къщата им в Тунис през горещите летни следобеди. И наистина, тази дуалност се усеща в композицията.
Alaia започва свежо, остро и прохладно със силна пиперена струя, пиперен вятър даже. Струва ми се, че долавям и бергамот, макар да го няма в описанието. Планински въздух присъства във върховите нотки и макар това да е маркетингова абстракция, Мари Саламан е успяла да я пресъздаде безпогрешно. Не мирише на бор, диви ягоди и затоплена смола като въздуха в родните ми Родопи, а някак неорганично, като високите била на Рила, където е само камънак. Мирише на планина като „да се качиш някъде нависоко, сам, и да оставиш вятъра да издуха всички глупости от главата ти“. Като „над нещата“.
Представете си сега как тръгвате с бавна стъпка надолу, с прочистени дробове и съзнание, как въздухът постепенно се затопля, появява се тук-там растителност и докато се усетите, вече газите сред нацъфтели планински ливади. Но това отново са някакви абстрактни ливади, в които е възможно виолетки да избуяват редом с божур, а розов пипер да се рее из въздуха като полен. Не е ливаден и пасторален аромат Alaia, не е тревисто-зелен, дори и флорален не бих го нарекла. Въпреки всички природни асоциации, които направих дотук, си е чисто градски парфюм и все по-градски става със слизането надолу към базата. Затоплянето продължава, появява се много фина кожа, примесена с мускус, като скъпи ръкавици, току-що свалени от изящни ръце. Драйдаунът е елегантна и култивирана, лишена от вулгарност анималистична нотка, много френска и много шик.
Ако трябва да персонифицирам Alaia, ще е синеока брюнетка с бяла кожа, която знае какво иска и го постига леко и естествено, без много шум и излишни демонстрации. Няма време и желание за глупости, а в живота се води по-скоро от хладен разум, отколкото от разпилени емоции. Естествена и елегантна, тя няма да ви сервира драматични сцени, но винаги може да ви изненада с изсушени виолетки, скрити в хубавата ѝ кожена чанта.
Година на излизане: 2015
Нос: Мари Саламан
Олфактивна група: кожен
Връхни нотки: розов пипер, планински въздух
Сърцевина: божур, фрезия, лотос
База: кожа, виолетка, бял мускус
