Ombré Leather е от онези парфюми, които много биха ми харесали… стига да има как някой да ги поноси първите 4 часа и да ми прехвърли директно драйдауна.
От няколко места чух възторжени отзиви за него и се наточих да го пробвам. Пропуснах обаче нещо важно – феновете го бяха помирисали върху друг човек. Най-вероятно след онези критични 4 часа.
Затова се оказвам неподготвена, когато първият спрей ме блъсва в носа като къч на расов кон. Остър кардамон и плътна, груба кожа на ново кожено яке, все още неомекнало от носене и отказващо да заеме формата на носещия. Яке със свое собствено мнение, определено мъжко. Яке за сплашване. Почти враждебното пачули, което се наслагва върху него, не подобрява нещата. Аз и този парфюм сме от различни планети и искам да се разделим още преди да сме се опознали. За съжаление измиването му е почти обречена кауза, така че въздъхвам примирено и го оставям да изветрее и да отнесе арогантността си далеч от носа ми. Междувременно се заплесвам с някакви други неща и се опитвам да го забравя. Доколкото е възможно, разбира се, защото той продължава да се обажда откъм китката ми. Като мъж, на когото съм отказала питие, но той не се е отказал от запознанство.
Сещам се отново за него след около час и с изненада установявам, че излъчването му се е променило. Кожата все още има някакъв нюанс на изгорена гума, но е поомекнала и е станала по-разбрана. Кардамонът е такъв, какъвто го харесвам – като в арабски магазин, но без ориенталско звучене. Прокрадва се и някаква сладка смолиста нотка, която го прави почти симпатичен и а-ха да приема питието.
Два часа по-късно якето вече е носено в бар. Тъмен бар с приглушена музика, в който се пуши, пие се уиски и се разказват истории. А мъжът има какво да разкаже, особено след като е зарязал арогантната поза. Няма тютюн или тамян в композицията, но имам усещането за дим – не неприятното омирисване на дрехите от цигари, а дим, който е попивал в якето с години, докато се превърне в част от аромата на кожата – ням свидетел на всички онези разказани и неразказани истории.
Три часа по-късно отново се изненадвам. Якето е започнало да мирише на лукс и финес, на добро възпитание и шлифован характер. Няма и помен от първоначалната наглост – не защото е била преструвка, а защото под нея се разкриват нови и нови пластове. Почти съм сигурна, че мъжът има и скъп костюм, закачен в хотелската му стая.
Четири часа по-късно съм готова да се прибера вкъщи с коженото яке на мъжа. На сутринта.
След всичко, което изписах, все пак е добре да кажа, че Ombré Leather е унисекс. Аз го усещам основно като мъжки, но това не означава, че не може да се носи от жена, особено в крайните му фази. Жена с характер и място в света, която не държи на всяка цена да се харесва на околните, защото знае коя е и колко струва. Някоя с повече кураж от мен.
Година на излизане: 2018
Нос: Соня Констан
Олфактивна група: кожен
Връхни нотки: кардамон
Сърцевина: кожа, жасмин
База: амбър, мъх, пачули
Заглавната снимка е на Кирил Нинов
