Едно от нещата, заради които обичам есента, е усещането за завръщане у дома. Тя е онова бавно прибиране в 5 сутринта след тежка нощ и предчувствие за топла супа и топло легло, които ще излекуват всичко.
Моето „у дома“, за добро или лошо, е градът. Имам много силна връзка с природата и потребност да си зареждам батериите в непосредствен досег с нея поне един-два пъти месечно. При ароматите също предпочитам природното и развихрено звучене пред изкуственото и шлифованото. Парфюми, които миришат „на парфюм“ ме карат да се чувствам леко неспокойна.
Градът обаче ми дава друг вид спокойствие, особено като съм закопняла за него след дългото лятно скиторене. Когато се прибирам при него поизгоряла и поодрана, а той ме прегръща и ми прощава всичко. Харесвам влизането в обичайните коловози, защото без тях излизането няма да е толкова сладко.
Харесвам и парфюмите с подчертано градски вайб – стегнати, делови, чаткащи с токчета и мадамски, макар да не преобладават в колекцията ми и да ги слагам рядко. Точно затова когато ги сложа, стойката ми се променя, а отражението ми ме поздравява от витрините. Дори ако съм с кецове и тениска.
