Magnolia Nobile е nobile отвсякъде. Мирише на пари и класа – не по консуматорския, корекомски начин, а като палацо от дялан камък с леко избледнели фрески, но добре поддържана градина.
Всъщност спокойно можеше да се казва Limone Nobile. Цитрон, лимон и бергамот обединяват сили за мощна цитрусова струя, която отвява магнолията някъде в периферията. Не че я няма – има я, но е допълваща, внася елегантност, без да доминира.
Не очаквайте обаче свеж, прохладен, лимонаден лимон. Този тук е горчиво-кисел, маслен и плътен, повече извлек от кората, отколкото пръски от сока. Сериозен и присъствен лимон, който обичам да нося през зимата, когато нотките му кристализират и зазвънтяват. Не съм си и помисляла да се напръскам с него през лятото – мисля, че ще ме повали с чук (като онзи, с който са дялали камъните за палацото).
Давам си сметка, че както съм тръгнала, може да си представите Magnolia Nobile като някакъв ужасен ужасон, който ще ви пребие с лимони. Нищо такова няма, парфюмът е много красив и е един от любимите ми. Просто се опитвам да го разгранича от лекомисленото „летен свежар“, което някой може да му лепне, подведен от нотките. За мен не е нито летен, нито свежар и въпреки ароматната достоверност на лимона, е подчертано градски, а не ботанически.
Щом цитрусите се поукротят, се появявят белите цветя, но някак плахо и замалко, развяват фин воал, колкото да омекотят композицията, но не я превръщат в цветна – остава си кисела от началото до края. И точно към края, в драйдауна, красотата на Magnolia Nobile се разгръща истински. Ветиверът в базата внася суха, аристократична елегантност, все едно ви задължава да се поизправите и да повдигнете брадичка. А пачулито, което по принцип не обичам особено като нотка, тук е в най-хубавата си форма и прави великолепен кадифено-дрезгав финал. Допълнителен плюс – за разлика от повечето парфюми на Acqua di Parma, този може да се похвали и с проекция, и с трайност.
Базата отговаря и за тежестта на аромата, като „тежест“ не бива да се разбира буквално – Magnolia Nobile не е тежък парфюм. Но определено е тежкарски. Зрял, сериозен, класен, чудесен пример как може да се създаде усещане за лукс, без да се прибягва до обичайните за жанра рози, тамяни и тютюни. Перфектен баланс между присъствие, благородство и любезна дистанцираност.
Magnolia Nobile е изискан градски аромат за по-хладно време, тонизиращ и концентриращ. Обичам да го нося на работа, на важни срещи, на неприятни разговори или когато се запознавам с нови хора – винаги, когато ми трябва допълнителна доза увереност и трябва да създам впечатление за човек, който си знае цената.
Година на излизане: 2009
Нос: Антоан Мезондийо
Олфактивна група: флорално-плодов
Връхни нотки: цитрон, лимон, бергамот
Сърцевина: магнолия, жасмин, роза, тубероза
База: ветивер, сантал, пачули, ванилия

Palazzo Lomellino, Генуа
One thought on “ Magnolia Nobile, Acqua di Parma ”