Особена слабост ми е Philosykos. Не само защото е легендарен, смокинята на смокините, а защото имам лична история с него.

Преди петнайсетина години в един форум попаднах на дискусия за Philosykos. Тогава още не познавах смокинови парфюми, дори не знаех, че има такива, нито дали ще ми харесат. Просто обичах много смокини и идеята да ухая така ме омагьоса. Нямаше къде да го пробвам, а да го купя – още по-малко, само четях описанията и преглъщах. После животът ме завъртя и го забравих.

Десет години по-късно получих изненадващ колет от приятелка. Не мога да опиша какво изпитах, когато отворих кутията и видях елегантната тъмна бутилка. Тя не знаеше, че ми е бил мечта, не сме го обсъждали, не сме споменавали името му дори. Просто каза, че ѝ мирише като за мен. Беше един от онези случаи, които ме карат да вярвам в съдба и висши сили.

„Любител на смокините“ означава в превод от гръцки philosykos и името казва всичко. Това е най-великолепно пресъздадената смокиня, еталонът за смокинов парфюм. Всички останали се равняват по него (и го имитират). Philosykos е поема за дървото, листата и млечния сок, корените, кората и короната. Смокинята като плод присъства най-малко – няма нито плодова сочност, нито захаросана сладост. Моята версия е EDP, която е по-обрана откъм нотки – смокини, дърво и пипер. В оригиналната версия от 1996 г., която не познавам, има още кокос, зеленина и кедър, но тук всичко се върти около смокинята в минималистично съвършенство.

В началото на преден план излизат листата, зелени, мъхести и стипчиви. Толкова са реалистични, че усещам не само аромата, но и вкуса им. Зеленината постепенно се заобля и омеква, млечният сок вече не е тръпчив, а кремообразен, започва да се усеща дървото. Макар и дървесна, композицията не е суха, а има тургор – не сочността на плода, а влагата, която изпълва с живот клетките на листата и клоните. Топлота също има, без прекалена сладост, както и щипка пикантност към финала. Всичко е много добре балансирано и блендирано, ароматът върви гладко от началото до края без резки завои и изненадващи обрати, с една класическа красота.

Изключително благороден парфюм е Philosykos. Кадифено мек и млечен, спокоен, комфортен, но същевременно някак сдържан, без лятна фриволност. Не ми се връзва с лято и ваканция, нито с море, но ми харесва тази интровертност и сериозност в него. Слагам го през есента, както и във всички случаи, в които ми предстоят неприятни срещи и разговори. Успокоява и укротява огнената ми природа, за да не кажа и направя неща, за които после ще съжалявам. Дава ми усещане за стабилност, уравновесеност и корени. Все едно прегръщам голямо, столетно и мъдро смокиново дърво и знам, че всичко ще е наред.

Година на излизане: 2012

Нос: Оливия Джакобети

Олфактивна група: ароматично-зелен

Връхни нотки: смокинов лист, смокиня

Сърцевина: смокиново дърво

База: дърво, черен пипер

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *