Ноември е най-недолюбваният и лишен от чар месец, грозното пате в календара.
Отишла си е златната, щедра топлина на циганското лято, няма го още приповдигнатото предпразнично жужене на декември. Листата са окапали, мъглите са надвиснали, дъждът изглежда никога няма да спре. Потискащо и депресивно време, което (в моя случай) изисква спешни мерки – музика, свещи, шоколад и възможно най-„вдигащите“ и радостни парфюми.
Няма да пиша за тях обаче – писала съм достатъчно, а и повечето ми парфюми така или иначе са „вдигащи“ и антидепресивни. Този път съм изровила по-различни – по-носталгични, по-меланхолични, по-интровертни, с ретро вайб, полъх от други времена и места. Първо, за да изляза от зоната си на комфорт (не че ноември е най-подходящият месец точно за това) и обичайните си парфюмните избори. И второ, защото е по-интересно да се открива красота там, където на пръв поглед я няма. Примерно в ноември.
Откривам премного даже красота в мъглите, ръмежа, неочаквано меките утра, стритите на прах вече от стъпкване листа с нагарчащо- сладостен аромат. Тъкмо време за споделени разходки из ниски планини, щастливо стопляне в скромна хижа, вкус на пресни орехи и печени дюли. Препоръчвам една детска книжка за този месец: „Как Финдъс развесели тъжния Петсън“ на Свен Нордквист; всичките от поредицата са чудесни, но тази е специално за Ноември 🙃
Разходките и хижите са чудесни, проблемни са останалите дни, в които трябва да се работи:) Поздрави!