L’heure bleue, синият час, наричат французите онова време, когато слънцето вече е залязло и небето започва да притъмнява в предусещане за нощ. Любимото време на Жак Герлен, часът, в който „нощта още не е намерила звездите си“, а светът притихва за момент в хармония със себе си.
Личното ми усещане за този парфюм обаче го измества с час или два по-рано, точно преди залез, когато сенките се удължават, а светлината се точи като мед, онзи „златен час“, в който снимките стават най-хубави. Доста хора го определят като меланхоличен аромат, но за мен няма нищо такова, напротив. Сияен като златисти прашинки във въздуха, спокоен като гледка към безкрайни поля, мечтателен и романтичен, но без капка тъга. Импресионизъм в бутилка.
Абсолютно невъзможно ми е да кажа на какво точно мирише L’Heure Bleue и да отделя конкретна доминантна нотка, толкова добре е блендиран. Това е парфюм от друга школа, отпреди епохата на парфюмното опростенчество и лесносмилаемите компоти. „Стара пудриера“ е единственото, което ми идва наум, от онези с пухчето. Има анасон и карамфил, които дават ретро звучене и една леко хладна дистанцираност, но без надменност – нещо като „тук съм повече от сто години и не смятам да си тръгвам“. Има хрупкав като бадемови бисквити хелиотроп, нежна виолетка без бонбонена сладост, пудрен и мек като въздишка ирис, топла ванилово-смолиста база и онзи характерен парфюмен подпис на Guerlain, който не може да бъде сбъркан. Има красота, която е безвременна.
Създаден през 1912 г., L’Heure Bleue до такава степен е от друго време и друг свят, че дори не ми звучи демоде. Парадоксално, но парфюмите от 60-те и 80-те са ми по-бабешки. Казват, че бил любим на Катрин Деньов и мога да си го представя върху нея, защото излъчва класа. Но освен това излъчва и непринуденост, липсва му високомерието на другите класики на Guerlain. Елегантен е, но едновременно с това и easy going. Може ли да се носи с дънки и бяла тениска? Абсолютно. Ако не сте фенове на тежките ретро парфюми, но все пак искате да имате винтидж Guerlain в колекцията си, с две ръце препоръчвам този.
Парфюмани и критици единодушно обявяват L’Heure Bleue за шедьовър на парфюмерийното изкуство и аз без колебание се присъединявам към тях. Изключително красив аромат, комплексен, полиран до съвършенство. Имам EDT варианта, който е по-пудрен и картонен, но EDP е още по-красив – по-богат, по-плътен и по-кадифен, макар да са доста близки като звучене. Обичам да го нося през есента, когато ме настройва съзерцателно и поетично и ме обгръща със златистото си сияние. Дали вие бихте го носили или не, в крайна сметка е въпрос на предпочитания и вкус, но е хубаво поне да го опознаете – ей така, като част от красотата на този свят.
Година на излизане: 1912
Нос: Жак Герлен
Олфактивна група: амброво-флорален
Връхни нотки: анасон, бергамот
Сърцевина: карамфил, нероли, тубероза, роза
База: ирис, виолетка, бензоин, тонка, ванилия
