Виолетка и „чук“? Абсолютен оксиморон, Дона нещо се е объркала. Сигурно така си мислите, нали?
Знам, знам, и аз като повечето хора свързвах виолетките с нежни, пудрени, старомодно свенливи аромати за викторианско момиче в бяла дантелена рокля (или нещо подобно). Допреди да се сблъскам челно с мадам La Tosca.
„Тоската е голяма драма“ – казваше парфюмният другар, който ме запозна с нея. И беше прав. Има нещо грандиозно и оперно в този аромат, което изисква внимание и няма как да остане незабелязано. Нещо ме спира обаче да го определя като „парфюм за примадони“. Първо, защото няма превземка в него. Макар да се води дамски, а не унисекс, за мен има силна „ян“ енергия и мисля, че би стоял добре и на мъж. По този показател ми напомня на Un Jardin Sur Le Toit на Hermès – нищо общо нямат като аромат, но имат нещо сходно в излъчването.
Другото е, че La Tosca не е театрален аромат, не мирише на ложи, гримьорни и плюшени завеси. Той е природна стихия. Драматичен е като пурпурно-виолетов залез, не като сърцераздирателна ария. Не го виждам като парфюм за затворени помещения, трябва му открито пространство, за да се развихри. Точно „вихрен“ е думата, която ми идва наум, за да го опиша и понеже обичам вихрени природни парфюми с „ян“ енергия, не е чудно, че с La Tosca веднага се харесахме.
След толкова дъра-бъра, време е да кажа нещо и за самия аромат. Композицията се отваря с мощна озонова струя, напомняща петрикор – специфичният озонов мирис на земята след дъжд. Не говорим обаче за някой кротък дъждец, а за буря, наситила въздуха с електричество и прочистила сетивата. Мирише на мокра гора, на напоена с влага дървесна кора, поръсени с дъждовни капки виолетки и отдалечаващ се тътен. Идеята за мокра гора с виолетки може и да напомня на B на Balenciaga, но само като идея – онова е парфюм за елфи, това е за валкирии.
Виновник за тази озоново-ментово-камфорова нотка, която отпушва носа и продухва мозъка, е евкалиптът. Много го харесвам в парфюми, защото създава усещане за хладен въздух, за небе, повдига аромата. Лимон и зелена мандарина му пригласят за допълнителна свежест, преди да разцъфне флоралното сърце на композицията. La Tosca е ода за виолетката, но тук тя не е нито сладка и бонбонена, нито козметична и пудрена, а буйна и първична, направо виолетище. Розата ѝ добавя плътност и дълбочина, без да ѝ отнема сцената. Пачулито в драйдауна се включва с приятни зелено-землисти нотки и ароматът отива в по-дървесна, една идея мъжка посока.
Много я харесвам тази drama queen, макар да я нося рядко – не е парфюм за всеки ден, нито за офис. Взискателна е и си държи и на повода, и на настроението. Виждам я като аромат за края на зимата и началото на пролетта, когато се раздвижват соковете на природата. Мощна като придошла зелено-виолетково-дървесна река, La Tosca не е лесна за харесване и не е подходяща за купуване на сляпо, но ако ви се получи, ще бъде грандиозно.
Година на излизане: 2015
Нос: Крис Морис
Олфактивна група: шипрово-флорален
Връхни нотки: зелена мандарина, лимон
Сърцевина: листа от виолетка, евкалипт, роза
База: мускус, пачули, амбър, ванилия
