С Лулу имаме амбивалентни отношения. Аз не харесвам такива като нея, освен това бързо се отегчавам. Тя е натрапчива и капризна, но някак успява всеки път да ми покаже съвсем различно лице. До такава степен, че се чудя за един и същи парфюм ли става дума.
Запознанството ми с LouLou беше преди 3 или 4 години. Не познавам оригинала от 1987, който вероятно е бил турбо чук, но и реформулираният вариант удря, не се шегува. Много хора се оплакват, че им докарва главоболие, при мен такъв ефект не е имало, но може би е защото пръскам съвсем предпазливо.
Мффф, мазен иланг-иланг, гадост – беше първата ми реакция. Хммм, опушена тубероза, интересно е, но не е моето – втората, половин година по-късно. Яяяя, какъв жизнерадостен иланг-иланг, ама това е слънце в бутилка, трябва да го имам! – третата, година по-късно.
И до днес не мога да си обясня къде ми е бил носът и как съм усетила слънце и жизнерадост в този аромат. Не мога да си обясня и как го обърках с друг, непознат за мен парфюм (беше проба насляпо от ненадписани мостри). Последва издирване и купуване на непознатия парфюм, продажбата му, понеже не се оказа търсеното „слънце в бутилка“, провеждане на разследване и накрая купуване на LouLou (последвано от отегчение).
Днес го усещам по-комплексен и богат, без да доминира една или друга нотка. Усещам и накиселяваща канелена слива, която досега ми се губеше, и повече дървесни и пудрени нюанси, и анасоново-кимионова подправка. Някак по-мек и укротен, увиващ се като топъл шал, не толкова демонстративен и агресивен, а пушекът в него е по-скоро тамян за медитация, отколкото цигарен дим. Дори не ми изглежда толкова сладък сега и се чудя дали изобщо в тази селекция му е мястото. Как ли ще ми мирише след година? Нямам представа.
Както и да се променя обаче, LouLou си остава хардкор 80-тарски аромат. Не се вее ефирно като воал, а настъпва неумолимо като армия. Упойващо белоцветен, тъмен и опушен, това е парфюм за нощен живот и задимени барове. Има силен femme fatale вайб и изменчивостта му още повече го засилва. От една страна, хващам някаква нотка на загрята пластмаса, която ме препраща към сешоари и тупирани, напръскани с лак коси, кожени якета с подплънки и огромни пластмасови обици (към тая стилистика слагам и изключително грозното шише, което никак не се връзва с аромата). От друга страна, в него има зрялост, която отива повече на джаз клуб, отколкото на дискотека.
Аз лично не съм фен на стилистиката на 80-те, нито на парфюмите от онова време и няма никакъв шанс да изведа LouLou навън. Сексуален, опияняващ и пристрастяващ, мистериозен, но и комфортен, той ми е интересен за изучаване със сложността си, но дотам – задимените барове вече са само спомен, а на колегите си не бих го причинила (не го правете и вие).
Година на излизане: 1987
Нос: Жан Гишар
Олфактивна група: амброво-флорален
Връхни нотки: слива, канела, ирис, виолетка, анасон, лилиум, жасмин, мимоза, касия
Сърцевина: иланг-иланг, хелиотроп, орис, портокалов цвят, тиаре
База: тамян, ванилия, бензоин, сантал, мускус
