Докато гледах рекламата на Gucci Guilty EDP с Лана Дел Рей и Джаред Лето, си мислех „О, това сигурно е прекалено крещящо и екстравагантно, едва ли ще ми хареса“. Не че не харесвам Лана и Джаред, напротив, просто караме в различни платна.

Е, оказа се, че не съм била права. Guilty EDP ми хареса, и то много. Не е точно от „моите“, но има нещо пристрастяващо в него. Не познавам оригиналната EDT версия от 2010 и не знам доколко близки са ароматите, но този определено има какво да покаже.

Guilty е като по-голямата и по-отракана сестра на Love на Chloé. Повече пикантен, отколкото пудрен и повече действен, отколкото мечтателен, но усещам доста прилика между двата – не съвсем буквално като аромат, а по-скоро като вайб. Същата очарователна лилавоцветна прелест, леко хладна и дистанцирана, но много засукана и кокетна. При Guilty го няма будоарния, козметичен момент, той е вече облечен, нагласен и готов да покори света.

Ароматът се отваря с мандарина и бергамот, обилно подправени с розов пипер. Харесва ми много тази изразена подправкова нотка, която не изчезва, а си върви през цялото развитие на аромата и плавно преминава в дрезгаво пачули. Придава му леко своенравно и edgy звучене, като жена, която знае какво иска и не е склонна на компромиси.

Не съм кой знае какъв фен на лилавите цветя, решила съм, че не ми отиват на цветовете и натюрела и рядко посягам към тях. Харесвам аромата на виолетките, но за парфюм ми звучат ретро, срамежливо, викториански. Понасям ги единствено когато са комбинирани с много зеленина и миришат на пролетна гора, а не на будоар.

В Guilty обаче няма нищо срамежливо. Той носи „виновността“ си наперено и с гордост. Люляк, виолетка и роза се разгръщат в много женствен и пищен букет, но въпреки тази женственост усещам аромата с „ян“ енергия – активен, действен и независим. Виолетката е представена различно, извън обичайната си плахост и може би точно заради това ми харесва.

С всичките тези люляци и виолетки Guilty си е чисто пролетен парфюм. Нося го с удоволствие и през зимата, когато пачулито се усеща повече и подсилва цветята. С есента не ми се връзва изобщо, по това време ми се носят съвсем други неща и единствената причина да го включа в октомврийската селекция е градското му звучене. Има щипка екстравагантност в него, но нищо прекалено – би отивал на Лана Дел Рей, би ми отивал и на мен.  

Ако все пак е guilty за нещо, то е за нетрайността. При цялата си напереност, изчезва за нула време и не може да разгърне хубав шлейф, което отнема доста от чара му. Все пак едно от най-хубавите неща в града е да се разминеш с някой и той да се обърне след парфюма ти.

Година на излизане: 2019

Олфактивна група: амброво-флорален

Връхни нотки: розов пипер, мандарина, бергамот

Сърцевина: люляк, виолетка, индрише, роза

База: пачули, амбър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.