Lys Sølaberg присъства в тази селекция само заради онова lys в името си, което би подвело някой незапознат. Не е белоцветен парфюм и ако търсите лилиум от типа на Baiser Vole на Cartier, няма да го откриете тук.
Ще откриете обаче изненадващи нотки, неочаквани комбинации и рядко срещаното (и безценно за мен) качество на аромата да разпалва въображението, да предизвиква асоциации, да си играе със синестезията. Допускам, че това се отнася за всички произведения на Maison Crivelli. За тези, които съм пробвала – със сигурност.
За разлика от повечето ми пафюми, Lys Sølaberg не е купен насляпо. Беше пробван, разносван, опознаван бавно, обикнат постепенно. Нямаше бум! тряс! край, влюбена съм от първо помирисване! – пламъкът се разгаряше с времето, все по-силен. Има особен финес в този парфюм, той не се натрапва и не се заявява гръмко, и точно това го прави неустоимо, почти хипнотично привлекателен, като скандинавски пейзаж.
Неслучайно казвам „скандинавски пейзаж“ – Тибо Кривели, основателят на бранда, разказва, че вдъхновението за Lys Sølaberg е дошло по време на една среднощна разходка из норвежките фиорди. Гранитни скали, по които се спускат разпенени водопади, особеното сияние на „белите нощи“ и отблясъците на незалязващото слънце по повърхността на морето. И лилиуми, сгушени между две дървени къщи, неочаквано разцъфнали, сякаш да умилостивят суровата северна красота.
Абсолютно запленена съм от тази представа. От парфюма също, защото се оказа изненадващ и различен. Свежо цитрусово-плодово начало – захаросана дюля, казват в пресинформацията, но за мен не е захаросана изобщо, усещам я по-скоро зърнеста и тръпчива. Обичам дюля в парфюми и тази тук не ме разочарова. Към нея се добавят сушени плодове и леко кисела винена нотка, която е особено интересна – има го плодовото, има го алкохолното, има и тръпчивостта, която се съчетава с тази на дюлята.
Дори и само с тези дюлено-винени нотки да си беше останал Lys Sølaberg, пак щеше да ми харесва. Той обаче тепърва започва да се променя. След 10-15 минути се появява пушек – не тамян и не миризма на църква, а пушек от комин в мразовит ден. Ароматът започва някак да потъмнява, все едно слънцето се скрива зад облак. Звънкото плодово-винено начало се трансформира в опушено-дървесни акорди, като тлеещи дъбови цепеници в огнището, смолисти, почти карамелени, с натрошени листа сух тютюн. Или като тлеещи дъски от бъчви за вино – специфичната винена нотка не си е отишла, просто е станала по-утаена, прегърната от пушека и дървото. Представете си как влизате в северна къща – от онези, любимите ми, облицовани с боядисани в червено дъски, изтупвате снега от ботушите, сваляте ръкавиците и оставяте топлината постепенно да се просмуче в тялото ви, а бумтенето на дървата в огъня полека ви приспива. По някакъв такъв начин усещам Lys Sølaberg – не приспивен, а създаващ усещане за дом, сигурност и спокойствие, като по-голямата и по-сериозна сестра на Tilda Swinton Like This на Etat Libre d’Orange. И също като него идеален за късна есен и зима.
Не споменавам нищо за лилиума, защото не го долавям – не и онзи бял, кремообразен, пролетен лилиум от Baiser Vole или Grand Amour на Goutal. Може би северният, растящ сред фиордите лилиум ухае по друг начин, нямам представа. Но усещам как в мен се заражда желание да го открия и да го помириша – сгушен между две дървени къщи далече на север, озарен от бледото сияние на среднощното слънце.
Дори и без лилум обаче Lys Sølaberg ме омайва. Има някаква естествена елегантност в него – не е градска, мадамска елегантност, не чатка с токчета и не се оглежда във витрини. По-скоро е осанка, вродено благородство, което си личи и в най-обикновените неща. Скандинавско вдъхновение, изпълнено с френски финес.
Година на излизане: 2021
Нос: Натали Файстауер
Олфактивна група: дървесно- флорално-мускусен
Връхни нотки: дюля, семе от морков, винена утайка, бергамот
Сърцевина: сушени плодове, лилиум, ирис, каламус
База: пушек, амброксан, кедър, дъб, тютюн, мате, гуаяково дърво, лабданум, мъх, пачули
A young woman watching a bonfire at St. John’s eve, Харалд Слот-Мьолер, 1908
