Моментално влюбване беше за мен тази Мандрагора. Още от името, което извиква в съзнанието ми представи за Хофманови приказки, средновековни гравюри и потайни отвари. Толкова е моя, че сякаш носим едно и също ДНК, клонирано в различни физически форми.

Не знам защо на Goutal им е хрумнало да я нарекат „пурпурна“, може би заради цветовете на мандрагората. Нищо пурпурно няма в нея, категорично зелена е. Не пасторално, ливадно зелена със свежата тръпчивост на трева и меката сладост на сено. Не плътно и сочно, джунглово зелена. Не приятно и безобидно, разхлаждащо зелена, не. Тук зеленината е остра и странна, готическа, поръсена леко с черен прашец.

Вихрено тръгва Mandragore Pourpre, със силно билково, почти медицинско начало – розмарин, салвия, борови иглички, стрити между пръстите, внимателно разбъркани. Отварата се подправя с кисел бергамот и повечко пипер, който гъделичка обонянието. Анасонът и тамянът не доминират, присъстват само като сянка, която дава плътност на композицията. И мента, много мента. Нали се сещате как става, когато пиете студена вода след ментов бонбон и усещанията за ледено, горещо и болка се сливат в едно общо изтръпване? Нещо такова е. Хлад, но не приятен коктейлен бриз, а вятър, който свисти в ушите. Когато това фиу-фиу поутихне и се кротне, започва да мирише на пари – примерно на Никол Кидман в зеленото ѝ палто в Undoing. Бих я сравнила с Herba Fresca, донякъде с Eau de Rochas , но макар да имат общо като идея, не бих посмяла да я сложа в категория „лятна свежарка“. Не е лесна, не е приятничка, не мирише на мол и не би се харесала на всеки. Вещерски парфюм е, няма по-подходящо определение за нея.

Година на излизане: 2009

Нос: Изабел Дойен и Камий Гутал

Олфактивна група: дървесно-подправков

Връхни нотки: звездовиден анасон, мента, бергамот

Сърцевина: пипер, розмарин, мушкато, амбър

База: тамян, пачули, хелиотроп, смирна

Три жени скубят мандрагора, Робърт Бейтман

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.