Safari беше откритието ми за 2020, моментална и силна любов, която веднага попадна в категорията „правени като за мен“. Много парфюми харесвам, но тези, които ми залепват като втора кожа, се броят на пръсти.

Споменавала съм вече колко силно ми влияят имената на парфюмите. От дете мечтая за пътешествия из далечни, непознати земи, за приключения и екзотика. Ако не мога да пътувам наистина, намирам си други начини – книги, филми… и аромати, разбира се. Парфюмите с „туристически“, както ги наричам, имена, ме привличат неудържимо. И обратно, лишените от въображение  Le parfum или Eau de Нещоси ме оставят напълно безразлична.

Та както можете да се досетите, взех си Safari най-вече заради името. Завъртях се около Dune и Saharienne, но в нотките на първия нещо ме смущаваше, а вторият звучеше като други, които вече съм имала. Така че на Safari се падна задачата да утоли жаждата ми за юг, слънце и пясък. Отстрелях го насляпо с ясната идея, че ще е различен от обичайните ми предпочитания, вероятно ще е ретро и е много възможно да не ми хареса. С две думи – без големи очаквания.

Той обаче се оказа вълшебен. Пръсках и вдишвах отново и отново и не можех да му се наситя. Все още ми носи много радост, топлина и усещане за „у дома“.

Има нещо много парадоксално във възприятията ми за този аромат. Води се флорално-зелен, но за мен не е флорален, още по-малко пък зелен. Комбинацията от зюмбюл и галбанум в началото напомня на Chanel No 19, Silences на Jacomo и Heure Exquise на Goutal. Тя дава и ретро звученето – не бабешкото ретро, а другото, „корекомското“. Но след това Safari тръгва по друга пътека. Не е зелен, горчив, хладен и луковично влажен като тях, а сух, топъл и сладък. Ако има трева, тя не е зелена, а изсъхнала – сухата жълта трева в саваната, напечена от слънцето.

Не е да няма цветя в композицията – има, и още как. Освен ударния зюмбюл, усещам още отчетливо остър тагетес, както и нарцис. Въпреки това не мисля за Safari като за флорален парфюм. Сладостта му е по-скоро амброва и смолиста, отколкото цветна, облагородена от ветивер и дърво. Нотките ми показват зелена и разцъфнала пролетна градина, а аз виждам сух треволяк и смоли. Това е вторият парадокс – за мен това е есенен, а не пролетен парфюм. Силно антидепресивен, сгряващ и изпълващ с оптимизъм, той ми е първа помощ в мрачни и студени дни. На всичкото отгоре е със завидна проекция и трайност и ме обвива в топъл ароматен пашкул. Харесвам спокойния и неагресивен вайб на парфюмите от 90-те и го намирам и тук.

Допускам, че е много вероятно името да си играе игрички с представите ми, но е факт – вместо да усещам зелено и сочно, усещам жълто и сухо, саваната в бутилка. Много лъвски парфюм е Safari, богат и топъл, и говорим на един език. В пресинформацията се казва, че е вдъхновен от американския начин на живот, но за мен е Карен Бликсен и Out of Africa.

Година на излизане: 1990

Нос: Доминик Ропион

Олфактивна група: флорално-зелен

Връхни нотки: галбанум, тагетес, нарцис, зюмбюл, портокал, мандарина, касис, листа от касис

Сърцевина: нарцис, орис, розмарин, жасмин, портокалов цвят, роза

База: ветивер, амбър, сантал, кедър, пачули

Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в Out of Africa, 1985

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *