Нали съм дете на слънцето, нямаше как да подмина парфюм с такова име. Взех си го насляпо преди доста години и до ден днешен не мога да реша харесва ли ми, или напротив.

Няколко лета подред Sun ми беше парфюмът за море, после открих смокините и той отиде в трета глуха. Вече го слагам изключително рядко и всеки път е руска рулетка – понякога го намирам красиво носталгичен, понякога не.

Едно обаче не може да му се отрече – успява да предаде усещането за слънце, при това с необичайни, „зимни“ нотки. Ако беше направен днес, сто процента щеше да има кокос, тиаре и франджипани и да се влее в армията от клиширани парфюми, лъщящи от плажно масло като гланцирана страница на туристическа брошура.

И въпреки това плажът присъства в Sun. Не е буквалистичен и не мирише на плажно масло, а по-скоро на хавлия, попила аромата на маслото и солената вода. Или на топла, загоряла кожа, върху която изсъхват морски капчици. Няма сол в композицията, но по някакъв начин усещам присъствието ѝ.

А композицията… в нея, кажи-речи, само сол няма. Богата и сложна, както подобава на парфюм от 80-те. И отново за разлика от днешните аромати, за които можеш да кажеш „това мирише на карамел/ванилия/роза“, защото са правени като за малки деца, тук трудно може да се отличи една или друга нотка. Има и цитруси, и цветя, и смоли, и дърво, но за моя нос частта с цитрусите и цветята е почти нищожна. Долавям пудреност от хелиотроп, мазен нюанс от иланг-иланг и ретро звучене от карамфил, но като цяло ароматът е повече дървесно-смолист, отколкото флорален. Козметичен, всъщност. Въртим, сучем и пак стигаме до плажното масло.

Love/hate e за мен началото, понякога ми се струва синтетично и химическо, с една неприятна нотка на напечена пластмаса. Но сега, докато го пробвам за ревюто (не съм го мирисала от година), тази пластмаса я няма. Усещам дърво с малко цитрус, което плавно преминава към пудра и бяла козметика в красив драйдаун. Много кремообразен аромат е Sun и буквално си го представям как се топи и попива в кожата ми. Точно това е усещането за слънце и топлина – без разни китки и треволяци, но плътски и секси, ароматът на млада кожа след плаж с полепнали по нея песъчинки.

Много ми хареса един коментар във Fragrantica, който описва Sun като „парфюм за красиво германско момиче с бяла тениска и винтидж Levi’s“. Аз бих добавила „на страниците на Burda“. Две неща има в това определение. Едното е, че е с подчертано ретро звучене и ме праща към плажовете от 80-те, когато почивките на море бяха по 14 дни и никой не бързаше за никъде, към онова спокойно и все още необременено от информационен стрес време на „Синьо лято“. Ретро е, но не е бабешки, а момичешки, просто носи вайба на друга епоха. Другото е, че това е северноевропейско слънце, с изрусяла от слънцето коса и лунички. Не е средиземноморски, нито тропически аромат и това ме кара да го харесвам още повече. Не че не обичам Средиземноморието, напротив. Но на фона на всички еднотипни и съдържащи в името си я Амалфи, я Портофино антидепресанти, които индустрията бълва през последните години, Sun е приятно различен като естествена усмивка сред duck faces.

Година на излизане: 1989

Нос: Пиер Бурдон

Олфактивна група: амброво-флорален

Връхни нотки: плодове, портокалов цвят, палисандрово дърво, лимон, касис, бергамот

Сърцевина: иланг-иланг, хелиотроп, карамфил, орис, роза, момина сълза

База: бензоин, ванилия, амбър, тонка, сантал, мускус, стиракс, пачули, тютюн

Suntan, 2016

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.