Видя ли „ботаника“ в името, наострям нос, а в представите ми изникват стари, изоставени зимни градини, в които буйството на природата е взело връх над опита за култивиране. Намирам особена красота в това.

Този леко хаотичен вайб на необуздана, подивяла зеленина го има в другия парфюм от поредицата, Florabotanica, който много харесвам. За моя радост го има и тук, много различен от втръсналите до болка формули на „молските“, както ги наричам, парфюми.

Бях пробвала Rosabotanica преди години и си спомням две неща. Първото е, че ми се видя доста подобен на Un Jardin En Mediterranee на Hermès, а второто – че въпреки имената, във Florabotanica розата е повече. Сега, когато носът ми е по-трениран, не намирам чак такава прилика – Средиземноморските градини са много по-ефирни, свежи и кипарисови и единствено млечната сладост на смокиновия лист би могла да бъде обединяваща. По отношение на второто обаче мнението ми не се е променило – все още усещам повече роза във Florabotanica.

Първото пръсване ме обгазява като химическо оръжие – концентрат от киселееща зеленина и зюмбюл, сварен на гъсто сладко със зелени смокини в казан, който не е бил добре изплакнат от лимоновия препарат за съдове. На този етап го намирам за почти непоносим, прекалено плътен и интензивен, сгъстен като редукция. Няма онази транспарентност и въздушност на Florabotanica. Има зеленина, кисела нотка и смокиня – всичко, което харесвам, но лепне като смокиново мляко по пръстите. Ароматът обаче е безспорно интересен и си струва да стисна зъби и да му проследя развитието.

Има роза в Rosabotanica, не е да няма, и се показва веднага след конфитюрения шок. Слава богу, тя не е конфитюрена и мускалена, а подправкова, обилно поръсена с пипер и кардамон. Харесвам я с такова звучене – леко бодлива, леко разрошена, леко шипрова. Сладостта вече е отстъпила на заден план, а розата е придружена от по-„мъжки“ нотки в базата, които дават баланс – ветивер, пачули, дърво, донякъде напомня на розата в Rose Of No Man’s Land на Byredo. Ароматът се развива в дрезгав драйдаун, който много ми допада. Трудно се разбирам с пачули, но тук е добре представено и дава хубав кадифен финиш, който изтрива химическите впечатления от началото. От двете Ботаники тази определено е по-интересна, по-сложна и по-променлива – тръгва в един жанр, а завършва в друг.

Не знам дали бих се осмелила да се напръскам с Rosabotanica в жегите, прекалено задушлив ще ми дойде. По-скоро ще го пазя за зимата, мисля, че плътната му зелено-цветна струя би се откроила добре в снега и би получила допълнителна изненадваща красота, когато изкристализира от студ или когато се напои с дъжд. Особен парфюм е и не го препоръчвам за покупка насляпо – задължително тествайте (важи и за двата). Харесвам Florabotanica повече – по-прозрачен и прохладен е и го усещам по-мой. Но и на този ще му намеря времето и мястото и няма да остане неоценен.

Година на излизане: 2013

Нос: Оливие Полж и Жан-Кристоф Еро

Олфактивна група: флорално-зелен

Връхни нотки: смокинов лист, петигрен, зюмбюл

Сърцевина: роза, грейпфрут, розов пипер, кардамон

База: кедър, дърво, ветивер, пачули, амбър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.