Обичам сантал, обожавам смокини, а от спокойни, ефирни и безвременни аромати душата ми пее. Santal Blanc покрива и трите и нямаше как да не се превърне в любов.

Спомням си как веднъж баща ми донесе вкъщи летва от балсово дърво. Беше толкова светло, меко и леко, чак нереално. Могат да се правят хвърчила от него, каза той, а аз си представих как тази летва полита в небето, лека и бяла като облаче, напук на гравитацията, напук на представите ни за дърво.

Точно този спомен ми изплува, когато се запознах със Santal Blanc. Небесно дърво, щастливи времена и безгрижие. Аромат, който се рее като хвърчило. „Бял“ го описва напълно, при това без да има никакви „хигиенни“ нотки в него.

Изключително мек е санталът в Santal Blanc. Ако натисна с нокът, ще остане резка. Мек и млечен, заоблен и гладък, без онази леко стържеща острота, която напомня на индийски магазин. Санталът тук е мус от сантал – безспорно дървесен като присъствие, но въздушен като усещане, парфюмен парадокс на агрегатното състояние.

Мус от сантал и мляко от смокиня, представете си само каква вълшебна комбинация. Точно този аспект от смокинята е уловен тук – не тръпчивата зеленина на листата и клонките, не зрялата сочност на плода, нито накъртващата сладост на захаросано сладко. Капчиците млечен сок се появяват при откъсване и бързо засъхват, и тази ефимерност допълнително подсилва красотата им. Santal Blanc е танц на смокинята и сантала, в който ту единият, ту другият води, а останалите нотки се мярват за малко – пръски свежа мандарина в началото, прашинки пудрена виолетка в средата, топъл като голо тяло мускус в края.

Толкова ми е мил Santal Blanc, че ми се струва невъзможно човек да не го харесва. Въпреки това съм чела не едно и две мнения, че миришел на таратор. Моят нос не хваща нищо такова, но знам, че има хора, които усещат нотки на копър в смокинята. Предполагах, че и тук става въпрос за копър, но коментиращите във Fragrantica, незапознати с особеностите на националната ни кухня, говорят за краставица. Е, за краставицата съм по-склонна да се съглася – моооже и да има малко кора от прясно обелена краставица. Но и на таратор да ми миришеше, пак щях да си го харесвам – тараторът също ми е храна за душата.

Не бих казала, че Santal Blanc е свеж парфюм, въпреки имагинерната краставица. Нито плодов, нито пък зелен. За мен по някакъв парадоксален начин е от една страна млечен и кремообразен, от друга пудрен и сух. Няма грам сладост в него и това ме кара да го харесвам още повече. Бял е като бяла памучна тениска, с някакво less is more съвършенство. Стои близо до тялото и върху моята кожа е доста нетраен, но това е част от ефирността му. Прекрасен е през лятото и началото на есента, а липсата на сладост го прави достатъчно лек и незадушлив в жегите. Миналото лято (по-скоро есен) изневерих с него на традиционния ми морски парфюм, Ninfeo Mio. И сега, когато го нося, отново се пренасям там, по калдъръмите на стария Несебър, при топлия пясък и морето с делфините, в някакви спокойни, умиротворени и щастливи времена извън всичко.

Година на излизане: 2019

Нос: Мишел Алмерак

Олфактивна група: флорално-дървесно-мускусен

Връхни нотки: смокинов нектар, мандарина

Сърцевина: сантал, виолетка

База: мускус, тонка, бензоин

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.