Обикновено свързвам смокиновите парфюми с щедрата, зряла сладост на циганското лято и созополските сокаци съвсем в края на сезона – нещо като „Оставаме, оставаме…“. Има обаче една смокиня, която излиза напълно от тези представи.
Caligna е пролетна смокиня. Звучи парадоксално, но така я усещам, буйна и зелена като придошлите води на пролетна река. Това е първият парадокс при нея. Вторият е, че не е морска смокиня, а планинска. Е, обърках ли ви съвсем?
Любов от първо помирисване беше за мен Caligna, разпознахме се веднага. Има нещо развихрено и своеволно в нея, някакво усещане за природна стихия, което много ми допада. Обичам в парфюмите да има разрошена нотка, неподлежаща докрай на култивиране и шлифоване, и високо я оценявам, когато я срещна. Точно тази развихреност ме кара да мисля за пролет, за филизи, които пробиват пръстта и бързо избуяват в голямо и зелено смокиново дърво.
Въпреки това, Caligna не мирише на зелени смокини, нито на млечния сок на листата. Смокинята е зрял, сочен плод с леко зърнеста текстура. Не е сладка и не накъртва, както често се случва със този вид парфюми. Ароматът е силно зелен, но зеленината не идва от смокинята, а е билкова и иглолистна. Зрели смокини, салвия и бор, това са основните нотки, които усещам, а около тях се завъртат и им подгласят сакъз, дърво и малко флорал. Салвията е много осезаема, леко тръпчива и нагарчаща, с нюанс на естрагон. Няма медицинската острота на билкова аптека, а хубав ароматичен бленд на нацъфтяла леха с подправки в Прованс. Към тази градина се прибавя хладен, тъмнозелен и смолист бор, който раздвижва аромата като вятър.
Има сякаш нещо акватично в Caligna. Не чак толкова акватично като във Fig & Lotus Flower на Jo Malone, нито морско като в Arethusa на Tiziana Terenzi, а по-скоро хладно и влажно. Нещо, което я кара да разцъфти в дъжда и красотата ѝ да зазвъни. Обичам да я нося в ранна пролет, както вече казах, макар да не я пренебрегвам и през останалото време. Обичам също да я нося и в планината, а с щедростта на Родопите е в пълен синхрон. Името на парфюма идвало от провансалската дума за флирт, казват в пресинформацията от бранда, но за мен този аромат е много повече волност и свобода, отколкото желание за флирт и стремеж да се харесаш на другите.
Година на излизане: 2013
Нос: Дора Багриш
Олфактивна група: ароматично-плодов
Връхни нотки: смокиня, салвия, мандаринов лист, роза
Сърцевина: сакъз, жасмин, виолетка
База: бор, дъб, амброксан
