„Море, мека есенна сладост, окъпани в светлина острови, прозрачно було от ситен дъждец, което покриваше безсмъртната голота на Гърция. „Блазе на този, мислех си аз, който, преди да умре, е плавал по Егея.“

Много радости има на този свят — жени, плодове, идеи; но през мека есен да пориш това море, шепнейки името на всеки остров — струва ми се, че няма друга такава радост, която да потапя така дълбоко сърцето на човека в рая. Никъде другаде не се пренасяш толкова спокойно и леко от действителността в мечтите: границите се разтапят, а мачтите и на най-проядения кораб пускат филизи и гроздове; наистина тук, в Гърция, чудото е неизбежното цвете на нуждата.“

За тези думи на любимия ми Казандзакис се сещам, докато вдъхвам EGE от китката си отново и отново. Пристрастяването ми към него е напълно необяснимо – не стига, че клони към акватиците, ами клони и към мъжките, и двете еднакво далече от моите вкусове. И все пак…

Спокойствие. Това е думата. Егейско море не реве бурно и сърдито като Черно, а се къдри кротко като светла мека коприна. Не е безбрежен океан, в който се чувстваш изгубен и нищожен, а приласкава като приятелска прегръдка, в която земята никога не е прекалено отдалечена, защото островите в Егея не разделят, а събират. Каквото и да напиша за това море, Казандзакис го е казал по-добре от мен, а аз мога само да се радвам на късмета си, че някога съм плавала по него.

EGE се води зелен, билков и ароматичен парфюм, но за мен е безусловно акватичен, не само заради името. В него няма типичните акватични нотки, които не харесвам – пъпеш и краставица. Няма и сол. Но по някакъв начин създава точно такова чувство – за ситен дъждец, който ръми над кротко, млечносивкаво море. Комбинацията от листата на виолетка и анасон ми напомня на озоновия мирис след дъжд, а ментата и босилекът носят прохлада. Свежата цитрусова нотка в началото не е лимонадена, а свежа като чист въздух, измит от прахоляк и тревоги, от който ти се иска да вдишваш още и още.

Много ефирен и акварелен парфюм е EGE. Не носи ярките цветове, жегата и бъбривостта на Средиземноморието, а едно много дзен усещане, като плаване по спокойни води (или узо с дзадзики на брега след плаването). Донякъде ми напомня на Pegaso на Etro, но по-малко цитрусов и билков и повече акватичен и озонов. Коментиращите във Fragrantica го правят на пух и прах заради липса на оригиналност и прилика с други мъжки парфюми, но на мен мъжките парфюми не са ми силата и предполагаемата липса на оригиналност не ми пречи. Все пак може би бих го предпочела върху кожата на мъж, когото обичам. Точно такова усещане ми носи EGE – като прегръдка на спокоен мъж с бяла риза с навити ръкави и тук-там някой белег. Мъж, който е минал през не една и две бури, но предпочита да не ги създава.

Година на излизане: 2020

Нос: Илиас Ерменидис

Олфактивна група: ароматично-билков

Връхни нотки: листа от виолетка, юзу, анасон

Сърцевина: босилек, мента, кардамон

База: ликорис, олибанум

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.