парфюмен блог
L’heure bleue, синият час, наричат французите онова време, когато слънцето вече е залязло и небето започва да притъмнява в предусещане за нощ. Любимото време на Жак Герлен, часът, в който „нощта още не е намерила звездите си“, а светът притихва за момент в хармония със себе си. Личното ми усещане за този парфюм обаче го […]
Read more
Ноември е най-недолюбваният и лишен от чар месец, грозното пате в календара. Отишла си е златната, щедра топлина на циганското лято, няма го още приповдигнатото предпразнично жужене на декември. Листата са окапали, мъглите са надвиснали, дъждът изглежда никога няма да спре. Потискащо и депресивно време, което (в моя случай) изисква спешни мерки – музика, свещи, […]
Read more
Сред купищата ми смокинови парфюми има един, който ми е особено мил и близък до сърцето. Не само защото е чудно хубав и нишов, а защото съм му нещо като орисница и го приемам ако не като рожба, то като скъп кръщелник. Писала съм за Силвия Йонкова и ROSEOVERDOSE – едно случайно запознанство покрай работата […]
Read more
Има поне две причини, поради които Dolce Amalfi е специален. Едната е, че е изненадващо различен. Другата е, че е правен от българин, Мирослав Петков. Кажете честно, какво си представяте, когато срещнете парфюм с Амалфи в името? Да, аз също си представям някоя от безбройните и почти неразличими една от друга лимонови вариации. Колкото и […]
Read more
Плодов невинаги означава швепсов, компотен или момичешки. Може да бъде и точно обратното и Gucci Guilty Absolute идва да го докаже. Най-напред искам да уточня, че това не е по-интензивна версия на Gucci Guilty, а съвсем различен парфюм, и като нотки, и като излъчване. Ако Guilty е модерен градски аромат за жена около 25, Guilty […]
Read more
В гръцката митология Аретуза е нимфа, превърната от Артемида в извор, за да се спаси от нежеланото ухажване на речния бог Алфей. Изворът днес се намира в центъра на Сиракуза, историята е запленяваща, а парфюмът не ѝ отстъпва. „Поръсена със сол плодова салата“, казват коментиращите във Fragrantica, други пък се оплакват, че композицията е прекалено […]
Read more
Плодовите аромати, презрително наричани от някои хора (добре де, понякога и от мен) „компоти“, не са точно моето нещо. Като цяло парфюмите с плодови нотки (изключвам любимите ми цитруси и смокини, разбира се) ми звучат блудкаво или пък прекалено сладко, донякъде инфантилно, донякъде банално, приятнички, неусложнени аромати, подходящи за тийнейджърки. Не бързам да ги отпиша […]
Read more
Егея? Сол? Цитрус? Дайте ги насам и не ме закачайте повече! В личните ми представи вероятно нирваната мирише точно така. Бях пробвала вече смокинята на Theodoros Kalotinis и бях останала приятно изненадана от нейната абсолютна автентичност и природност без помен от химия. Допуснах, че това е част от почерка на Калотинис и вероятно мога да […]
Read more
Както знаете, смокините са ми слабост. Голяма слабост. Ненаситна съм за смокинови парфюми и веднага наострям нос, ако ми попаднат в полезрението – ако не за покупка, поне за задължителна проба. В случая любопитството ми бе разпалено допълнително от факта, че Theodoros Kalotinis е нова за България марка, пък и исках да видя как се […]
Read more
„Море, мека есенна сладост, окъпани в светлина острови, прозрачно було от ситен дъждец, което покриваше безсмъртната голота на Гърция. „Блазе на този, мислех си аз, който, преди да умре, е плавал по Егея.“ Много радости има на този свят — жени, плодове, идеи; но през мека есен да пориш това море, шепнейки името на всеки […]
Read more