парфюмен блог
Напудрена. Така се чувствам с Love. Напудрена, начервена, нагласена, с високо вдигната брадичка и звънтящи по тротоара токчета. Love е от моменталните ми и безусловни любови. А също и от изстраданите, понеже е спрян от производство и сдобиването с някакво количество от него е много трудно. Най-най-красивата пудра на света не може да се намери […]
Read more
Когато направих този блог, ми се искаше да бъде не само за парфюми в смисъла на „течност, която купуваме от магазина и се пръскаме, за да миришем хубаво“. Представях си го като алхимична лаборатория за аромати, асоциации, спомени и пътувания. Място, на което синестезията ми да се вихри на воля. Полека-лека идеята ми се избистри […]
Read more
Alaia Nude е обезоръжаващо разголен. Не сексуално, а доверчиво разголен – така, както си разголваме душата пред приятел. Nude беше първият парфюм от колекцията на Alaia, който си взех. И трите са прекрасни, всеки по свой начин, но този го усетих особено близък. Това е една от най-хубавите интерпретации по nude темата, които съм срещала, […]
Read more
Имам особена слабост към козметичните нотки в парфюм – крем, пудра или червило. Една трета детски спомени, една трета усещане за лукс, една трета усещане за мека, шептяща, котешка женственост (която не е съвсем моята женственост и вероятно точно затова ги харесвам – като средство за трансформация). По принцип обичам по-природни и стихийни аромати, които […]
Read more
Капризно нещо са музите. Един ден всеотдайни, един ден безразлични, вдъхновяващи и съсипващи, непредсказуеми и жадувани. Тази тук обаче е много разбрана. Нищо непредсказуемо няма в Музата на Rochas и в това е нейната красота. Няма да ви скочи внезапно с шипри и трънаци, няма да е обсебващо сладка и задушлива, няма да ви поднесе […]
Read more
Nose е нов документален филм за Франсоа Демаши, нос на Dior от 2006 г. Филмът е сниман в продължение на две години в 14 държави – от Грас, Франция през Мадагаскар и Сулавеси до Ирландия, и проследява пътуванията на Демаши в търсене на редки съставки и нови вдъхновения. Нямам търпение да гледам.
Read more
Да имам кабинет беше една от детските ми мечти. Харесваше ми как звучи – сериозно, тежкарско, като място за правене на Много Важни Неща. Все още си мечтая за това. Не защото имам Много Важни Неща за правене, а защото имам нужда от пространство, което да е само мое и където да върша маловажните си […]
Read more
Пристрастна съм към ароматите на Goutal, признавам си. Ухаят ми на феи, на Ботичели, на други времена и на места, различни от офиси и молове. Харесвам тяхната немодерност, която ни най-малко не е остарялост, просто не се интересува от такива определения. Харесвам и това, че природата в тях не е първосигнална и не мирише на […]
Read more
Учените казват, че от всички сетива обонянието се свързва най-силно със способността да създава спомени и да връща в миналото. То запечатва най-щастливите и най-тежките ни моменти и се подчинява на своя собствена, понякога неразбираема логика. Актрисата Аня Тейлър-Джой, която гледахме скоро в The Queen’s Gambit, говори пред The Cut за пуканки, мескал и защо […]
Read moreМного харесвам нещата (и концепцията) на Memo, а това ми звучи приказно.
Read more