парфюмен блог
„Утринното цвете“ ме грабна първо с името си, а после и с всичко останало. Една от най-успешните ми покупки насляпо и любимият ми парфюм за тази пролет. Ако трябва да съм точна, във Fleur du Matin няма трева, нито усещане за ливада. Ароматично-цитрусово-зелен е, приятно кисел и освежаващ, а зеленото идва от билките – босилек […]
Read more
С това име, този бранд и тези нотки нямаше как да не си го взема насляпо. Зелен, волен и свободолюбив, със сигурност щеше е от моите. Или пък не? Писала съм вече, че не понасям алдехиди. Физически не ги понасям, докарват ми леко гадене и ми дават бабешко звучене на парфюмите. Не онова бабешко по […]
Read more
Парфюмът като история за разказване, като заклинание за викане на спомени и художник на въображаеми сцени. Винаги ме е привличала тази гледна точка, излизаща извън рамките на „шише с приятно миришеща течност“. Нишовите аромати ми дават точно това – безкрайно поле за изследване, за стимулиране на сетивата и синестезията, за развихряне на въображението. Не всички […]
Read more
Шот свежест, който ме изстрелва в едни по-приятни и по-прохладни небеса, Herba Fresca е животоспасяващ в жегата и един от най-сполучливите летни парфюми за мен. Като казвам изстрелва – значи изстрелва. Започва като едно вихрено „фиуууу“, подобно на Mandragore Pourpre на Goutal, същото усещане за студен въздух, свистящ в ушите, или за люта дъвка, отпушваща […]
Read more
„Всичко живо е трева“ е заглавие на фантастичен роман от Клифърд Саймък, на мен обаче ми харесва просто така, като израз. Обичам всякакви нюанси на зеленото в парфюмите – и остротата на галбанума, и горчивината на луковиците, и тръпчивостта на касисовите листа, и хладната ароматичност на ментата, босилека и розмарина. Зеленото е възторгът от живота, […]
Read more
Обичам сантал, обожавам смокини, а от спокойни, ефирни и безвременни аромати душата ми пее. Santal Blanc покрива и трите и нямаше как да не се превърне в любов. Спомням си как веднъж баща ми донесе вкъщи летва от балсово дърво. Беше толкова светло, меко и леко, чак нереално. Могат да се правят хвърчила от него, […]
Read more
Чисто бяло само с едно изпиране. Това изречение ми се завърта в главата, когато пръсвам Blanche за тест. От всички парфюми с аромат „на чистичко“ и „на сапунче“, този е най-перилен. Буквално и напълно перилен. Мирише на хубав бебешки омекотител и рязко ме връща 17 години назад, когато перях дрехите на сина ми със Sano […]
Read more
Blanche е вдъхновен от едно посещение на Азедин Алая в двореца Аламбра в Гранада и мисля, че напълно мога да си го представя там – има същото топло, филигранно изящество (парфюмът, не Азедин). Не ми се връзва съвсем името Blanche с този аромат. Звучи ми като за по-въздушен, по-изчистен, по-сапунен дори парфюм, не толкова сладък […]
Read more
Харесвам парфюми, които ми миришат „бяло“. Рядко ги нося, но понякога на душата ѝ се иска нещо точно такова, минималистично и чисто, като глътка въздух и ново начало. Бързам да уточня, че нямам предвид белоцветните аромати, такива с жасмин, тубероза и гардения. Те са си различна категория и не са нито минималистични, нито чисти, напротив […]
Read more
Ombré Leather е от онези парфюми, които много биха ми харесали… стига да има как някой да ги поноси първите 4 часа и да ми прехвърли директно драйдауна. От няколко места чух възторжени отзиви за него и се наточих да го пробвам. Пропуснах обаче нещо важно – феновете го бяха помирисали върху друг човек. Най-вероятно […]
Read more